Стил на живот

Първи пролетен семинар за 2011 в Хисаря

От 25 до 27 март 2011 г в Хисаря се проведе първият Пролетен семинар на мрежата за 2011 г, на тема “Как да стана и да остана успешен директор”, с водещи Ели Хорозова и Теодор Троев, и специалното участие на изключителната Марджъри Лобман (Холандия ) и Лили Куцарова, управител на АкваСорс.

Знаем, че Наполеон Хил задавал 22 години въпроси на 300-те най-успешни хора на Америка. И стигнал до 3 извода:

-         Всеки един от тях имал някакви качества и способности;

-         Никой не е започнал с тези знания;

-         Всички тези способности могат да бъдат усвоени.

Или стига да иска, човек може да научи и направи всичко необходимо, за да стигне до своята мечта. Освен че подобри мотивацията си и овладя нови умения, групата се потопи в неповторимата атмосфера на Хисаря и посрещна Пролетта със знаменателен купон.

{vsig}hisarq{/vsig}

Продължава...

Как едно желание може да промени живота ти

Размисли по пътя

На моите колеги Магдалина Авгарска, д-р Петър Найденов, д-р Мария Василева и Лили Куцарова, на всички лидери на АкваСорс във Варна, Бургас, Горна Оряховица, Плевен, Благоевград, Пловдив и София, които направиха възможно   това национално турне през юни 2007 г

За разлика от повечето добри намерения, нашето национално турне наистина започна в понеделник. Очакваше ни разстояние колкото от единия до другия края на Европа и маршрут, пресичащ  снагата на България като кръстосана панделка. Червената шкода на фирмата бе символичният водач на колоната от 4-те коли, придобити по промоцията на АкваСорс от Лина, Петър и мен, а Мария ни освежи с капучиновата си Фабия във Варна. Макар домакин и опитен водач, Лили отстъпи шофьорското място на д-р Найденов – нали съм кавалер, имам възможност да направя нещо за вас, както винаги уверено каза той. Вярно, осигури ни едно приятно и сигурно возене, но дали пък това не беше неговият таен ход да се спаси от превеса на женското обкръжение?

Всъщност кой успява повече в мрежовия маркетинг – мъжете или жените? За да си успешен в АкваСорс по-добре ли е да си с медицинска професия? Струва ли си да започваш тази работа щом вече има изявени лидери? Къде е по-лесно да намериш привърженици – в малкия или в големия град? А клиенти – сред приятелите, близките или съвършено непознатите? Защо някоr хора си тръгват, преди да са се разгърнали? Какъв приоритет е по-заразителен – споделянето на ползите от продуктите или вдъхновяването на нови хора за дистрибуторство? Още цял лист въпроси в главата ми са готови да нададат глас и макар, че този пътепис го пиша на ум вече 10 години, все пак си имаме маршрут и трябва да го следвам.

Излизането от София отнема достатъчно време и ние употребяваме утрото за първия си походен директорски съвет. (На пръв поглед няма нищо необичайно, че сме заедно. От друга страна, нали разбирате, че сме си конкуренция, затова пък любимата конкуренция.) Единодушни сме, че трябва да превърнем пътуването в паметно преживяване, и без друго всички обичаме да пътешестваме и жадуваме да преоткриваме България. Всъщност каква е

истинската цел на нашето турне

защото подарените ни шкоди са само повод? Размишляваме на глас за предимствата на работата в АкваСорс, за свободната воля и инициатива, за потенциала и неограничените възможности за растеж в мрежовия бизнес, особено след влизането на страната ни в ЕС. За имиджа на фирмата и как на практика може, дори между другото, да се печели по една нормална заплата или който пожелае да утрои пенсията си. И още: кой директор е стабилен, за кого са нашите продукти и достъпни ли са условията на поредната промоция на фирмата за пътешествие до езерото Кламат... После разпределяме акцентите и реда на изявите ни по време на срещите.

Неусетно сме се качили на магистрала „Хемус” и когато излизаме от първия тунел „Добри дол”, осъзнаваме, че най-после сме на път - приисква ни се да изръкопляскаме на простора на Стара планина и копринените й зелени дипли, както правят чужденците на това място. Не млъкваме, възбудени от предстоящото, но имаме толкова време пред нас, та някак естествено се прехвърляме на темата за обяда - дали в един препоръчан ресторант над Янтра или някъде по пътя? За малко да изпуснем отклонението за първата нарочена забележителност. Ей, нали щяхме да ходим в пещерата Съева дупка, казват два гласа, колата обръща посоката и тръгваме по кафявата указателна табела.АкваСорс турне

Изведнъж цивилизацията свършва, пътчето върви право към планината, а гледката сигурно е същата, видяна от първите откриватели на пещерата. Добре, че вторите асфалтирали пътя, който излиза на утъпкана поляна. Паркираме под надвиснали клони с узрели сочни бели и черни плодчета. Оказва се, че както имаме еднакви пристрастия към водораслите, така сме равни и пред черниците. Непреживяван вкус, сигурно от детството, четиримата без изключение се протягаме и лапкаме медните хапки на екодърветата и благославяме създателя...С лепнещи пръсти, едвам се откъсваме с обещание за предстоящо изискано хранене.

Засега обаче обедът е сигурен само за обслужващите туристическия обект, а ние ще почакаме...Докато хората в малката къщичка на персонала замезват, ние се снимаме под надписа на пещерата, пийваме вода, дишаме дълбоко, разглеждаме обявите за планинско изкачване наблизо, а Лили се сеща, че си носи картата за 100-те национални туристически обекти и я приготвя за подпечатване. Е, който си я забравил, ще трябва пак да идва.

Нещо, което всеки си обещава, когато излезе навън след прохладната разходка в невероятната пещера, с прозаичното име дупката на Съйо. Казваме си благодаря един на друг - безпредметно е да се описва с думи подобна природна забележителност (тук важи правилото по-добре един път да видиш, отколкото 100 пъти да прочетеш). Забелязала съм обаче, че между нашите презентации и тези на пещерняците има много общо. Веднъж, че за някои хора пристъпването към продуктите е като влизане в тъмното неизвестно, и второ, хората възприемат по-лесно чрез образи и истории. Затова водещият насочва лазерното фенерче и разказва приказки : тук Дева Мария с младенеца , там Снежанка и Дядо Мраз, отсам крачето на балерината, ей там сталактита свекървин език, а за вас специално гигантски лингам, уникалните странични еленови рога са за съпруга. А за да се включат активно и другите сетива, видимо влюбеният в пещерата водач изсвирва една неземна мелодия върху кухите дипли на самородния орган, а ние усещаме акустиката от главата до петите. В аналога с нашите презентации - черпим с шейк или козметична маска.

Денят е напреднал, а Варна е на 400 км! Какъв ти обед над Янтра, сега най-важното е да стигнем навреме. Петър обявява никакво спиране по никакъв повод! Хубавото на пътуването е, че можеш да се изключиш и да се отдадеш на размисли... Още съм в плен на подземния свят. Винаги когато съм в някоя пещера или тракийска гробница, се изпълвам с усещане за богатство. Само си представете какви тайни безценни съкровища има в недрата на нашата земя! И същевременно, подобно на пещера, всеки от нас носи в себе си невероятни, дори за него самия, галерии, които очакват да бъдат открити и осветени, за да блесне силата и красотата на цялостната му личност.

Съществуват различни начини да си осигуриш битието: като наемен работник, ако станеш ценен специалист, популярна шоу-звезда, напишеш умна книга, създадеш изявен собствен бизнес или инвестираш правилно. Получава се и като наследиш бездетната си леля от Америка, спечелиш от тотото, а също и да се ожениш за богат партньор... У нас става и като откраднеш. Кой както му се получи. Отговорността все пак е персонална. А новото време ни предизвиква да открием адекватен на своите ценности и личностни качества източник на благополучие.

Нашият избор е АкваСорс.

Преди няколко години посрещнахме с децата нова година в отдалечена родопска хижа. Зимата ни затисна и останахме там няколко дни без ток и вода, в прегръдката на снега, на 50 м от аналогичната ласка на будната мечка. Хижарят и жена му направиха престоя ни приказен и незабравим. Една от историите край гигантската камина ще помня като съдбовен знак – тук наблизо минава древен римски път, по него вървели през епохите легиони, куриери, пратеници, касиерите на хазната, хайдути, но и разбойници. В онези размирни времена нямало банкови сметки. За да се опазят от ограбване, преносителите нерядко заравяли ценностите, които сега най-добре  разсекретяват иманярите, претърсващи района.

Хижата е известна като база на ловните пристрастия на някогашния висш партиен елит, още стояха непокътнати апартаментчетата на бившия първи в държавата, на първия в БЗНС-то, на първия в единствения социалистически синдикат. Живели управниците природосъобразно и наглеждали резервата. След 10-ти ноември туристите посещават района като атракция. Когато се събирали повече любопитни, един неслучаен човек, останал без подръжката на властта, заемал ролята на гид, стъпвал на малка могила, близо до монолитната сграда и разказвал: оттук другарят еди кой си уби мечка, ей-там е Кръстова гора, в тази част на планината се случват такива чудеса, а пък веднъж... и следвала някоя пикантна история. И така 7 години. Една нощ дошли иманярите, разровили могилката и доказали правотата на местната легенда за скрито съкровище. Същата, която с тъга години наред разказвал бившият властник, стъпил върху му.

Всеки успял човек е разказвач на легенди, дори с примера си - ако запалим другите за нашата възможност, те рано или късно ще осъзнаят, че стоят - ако не върху имане, то пред свободата да подобрят качеството на собствения си живот. Най-парадоксалното в нашата работа е, че за да успееш, не е нужно да знаеш каквото и да било за същността на продуктите или системата. Поне в началото. Движещата сила е желанието да промениш своята реалност и да имаш куража да заложиш на другата си същност, може би по-добрата, като  дадеш воля на отзивчивата си състрадателна природа.

От високото Варна се разтваря като ветрило, имаме няколко минути да се преоблечем. В бензиностанцията ни гледат доста подозрително, но като същинска гостуваща трупа ние го правим за нула време и потегляме към Спешния център, където ни очакват.

Силата на личната история

Д-р Мария Василева е един от ярките примери във фирмата. Тя доказа, че е възможно да спечелиш загубеното внимание на големия град, да изградиш своя многозвездна директорска структура и се изравниш с първите лидери, да се класираш за всички промоции на АкваСорс в една и съща година. Три в едно, както казва Мария: шкода Фабия, разходка до Лондон и почивка на Карибите с много екстри ( например слизане на морското дъно с подводница, плуване с костенурки, танци с Тропикана!).

- Включих се в АкваСорс през януари 1998 г , в един мразовит ден - спомня си пред всички Мария.- Всъщност нямах пари за таксата, но споделих с Веска ( Бог да я прости!), че искам да стана дистрибутор и тя ми услужи. Българинът се размърдва или от страх или от зор.

Продължава...

Да помогнем на Христина

с.Козар Белене,Христина ЙордановаУважаеми приятели, колеги и вие многобройни читатели на този сайт - ПРОЧЕТЕТЕ ПОСЛАНИЕТО НА ХРИСТИНА! Това беше призивът ми преди няколко години. За времето на нашето познанство Хриси направи нова революция в живота си - завърши успешно Счетоводство и контрол в Икономически университет-Варна, и дори вече е магистър по специалността си. Сега се бори да бъде оценена и назначена на работа, за да живее още по-пълноценно. Това крехко създание има толкова воля и упоритост, умее да се радва на малките неща в живота и пръска край себе си търпение, обич, хармония. И продължава битката за здравето. Все още се нуждае от нас! Казва, че продуктите на АкваСорс и дават сила и кураж. Ето и нейната история: 
Христина Йорданова от с.Козар Белене, Плевенско има нужда от нашето съдействие и приятелство. Нека да помогнем на момичето! Дотук осигурихме за Христина добри дози синьо-зелени водорасли АFA, Коластра3 с лактоферин и ацидофилус, отделно Бифидус и Есенциални мастни киселини, Ензими, Зелена енергия, Суперантиоксидант с водорасли и пикногенол, Алоефреш, Крем за ръце и тяло с мед от манука от новозеландската серия, Остеофорте, АкваСорс органичен Витамин Д...
Благодарение на приятелите*, които се включиха в акцията завишихме дозите на AFA и Коластра до няколко грама, с което се увеличава скороста на въздействие и клетъчно хранене. За всички тях искам да споделя, че Христина вече може да се придвижда сама с помощта на специални шини (тутурите) и патериците, което беше невъзможно, когато се запознахме в началото на 2007 г. Оттогава досега тя претърпя няколко различни операции и ги понесе, заедно със забележителната си майка Милена, много стоически, без да губи умението да бъде мила и осъзната във всеки миг.

Момичето продължава да полага огромни усилия по няколко часа на ден с гимнастика, раздвижване и други съзнателни действия вкъщи или в Санаториума на Павел баня, и оправдава доверието на всички, които я подкрепят. Това е първата част от нейната история. През времето на нашето познанство Хриси извърши истинско геройство, дипломира са като магистър в икономическите науки и в последния ни разговор правеше опити да бъде назначена на работа. Което се оказа нова пречка пред нея. Надявам се тя наистина да живее пълноценно. А ние да бъдем част от нейното връщане към живота с нашите клетъчни храни и парична помощ.
Сърдечен поздрав: Ели Хорозова

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Адресът е Христина Йорданова,
с.Козар Белене, общ.Левски, обл. Плевен, Моб.тел. 0889 77 03 06.


Банковите сметки в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА, КЛОН ЛЕВСКИ:



BIC KOD UBBSBGSF, BAN BG31UBBS80021088675417 и

BG09UBBS80021085348616
*Сърдечни благодарности за Славина Пеловска, Антоанета Дилинска, Зорница Рашкова, Теодора Иванова, Христина Григорова и др, чиито имена не научих.

Историята на нейното изпитание продължава, но Христина е с невероятен дух.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Абонамент за новини

Гарантираме, че не споделяме или продаваме вашите данни на 3-ти лица. Виж: Нашите Условия за поверителност
Условия

Вход

регистрация