Юни-перфектен за фиорди или Круиз "Скандинавска приказка"

Избрана Брегът на фиорда Гейрангер Ели Хорозова Брегът на фиорда Гейрангер

НОРВЕГИЯ. На стария норвежки език norge означава надълго по брега. Много е дълго, наистина... 0т Копенхаген корабът поема курс на север към открито море. Сигурно един човешки живот не би стигнал да минеш поне веднъж по всеки бряг от сушата, фиордите, полуостровите и островите на Норвегия. Само по крайбрежието до полярния кръг, ако решим да ги броим, островите са над 14 000. Оттам нататък, в посока към Северния полюс статистиката добавя поне една нула, ако изобщо ги броят.. Отделно безчетните гънки на релефа и мрежата от морски канали, навлезли дълбоко в сушата, т.нар. фиорди - спомен от ледниковата епоха. Планини, плата, градове, села, рибарски селища с по няколко жители, курортни места, тайга, тундра, езера, морски течения и ледници с лични имена. Как ли учат децата  тази богата география?!

В Норвегия не бях подготвена за три неща. Първо са водопадите. Нямах идея за изобилието от падаща вода с неизмерима дължина. Казват, че имат водопад, дълъг (не висок!) повече от 2500 м! Не предполагах, че съществува подобно многообразие от ярки разноцветни рододендрони. Последно - ядат делфин и кит. На салам, в ресторанта...

ФИОРДИТЕ. Нямам намерение да изреждам непознатите и трудно произносими имена, но на третото утро в Северно море осъмваме, вероятно в най-впечатляващия фиорд  - Гейрангер. Фиордите са концентриран пейзаж, нещо като визитна картичка на природата. Един поглед отдолу нагоре фокусира демонстративно подредени природни елементи като картина. Всичко най-добро в един изглед – първи ред синя морска вода, следват свежо зелени дървета, после тучни пасища, над тях извисени метално проблясващи скални масиви, по върховете снежни гугли, а някъде в гънките им – синеещи ледници. В рамката на ярко небе, огряно от незалязващо слънце. (Туристическият справочник добавя и чисти пясъчни плажове -  оставам резервирана, все пак са твърде северни.) И през цялата картина бели криволичещи пътеки от пенлива като шампанско падаща вода.

Всеки зърнал Гейрангер, ще го помни. Като чувствителни същества можем да заобичаме нещо или някого от пръв поглед. Завинаги – ако го опознаем. Гейрангерфиорд е наистина вдъхновяващ! И фатален, но затова друг път...

 Имаме няколко часа на сушата. Само за час и половина преодоляваме планинска стръмнина с денивелация 550 м до един от  водопадите с възможно най-чистата вода на планетата. От кораба после се наслаждаваме,  от дясно и от ляво, на легендарните водопади  „7 те сестри”и  „Бутилката”.

Историята разказва как всяка от сестрите отказала брак на момъка, а той от мъка прегърнал шумящата бутилка срещу тях, което си е намек, но нямаме контакт с местни хора... Интересен факт е, че образът на 7-те сестри се повтаря и във „вълшебната планинска верига на Хелгеланд”. Тук 7-те сестри са застинали планински върхове като подредени една след друга островърхи шапки, защото сестрите бягат, а зад тях са вкаменените троли.

СЕВЕРНИЯТ ЛЕДОВИТ ОКЕАН. Някъде е Северно море, друг път е Баренцово или Норвежко, но като цяло си е Северен ледовит океан. Предупреждението да носим топли дрехи излезе пресилено, още повече, че на всяко пристанище можеш да си купиш мечтана пухенка. Юни тук е лятото, но че колкото по на север плаваме, ще е толкова  по-топло, е повече от сюрприз.

В най-северната точка на Европа - Нордкейп (Nordкapр), в края на света, както вярвали някогашните хора, на 71-ия паралел, слънцето грее толкова силно, че копринената ми блуза пари и добре, че съм със шапка.

  Моника, нашият местен гид разказва с огромна любов за родната си земя, замръзнала и през лятото. И тя не може да се начуди на късмета ни. Аз съм на 40 години - споделя Моника –

в живота ми не се събират подобни дни за пръстите на двете ми ръце! Какво прави южняшката ни кръв, а? Показва ни тяхната Копакабана - езерото с плаж, където водата през късото лято стига 5 градуса по С. Наоколо вече е почти заето от кемперите - време е за почивка!Понеже не виждам текстът към снимките да се появява, ще добавя, че напред, на 2000 км е Северният полюс. Въпреки цифрите, усещането за уютна малка планета е очароващо!

ПОЛЯРНИЯТ КРЪГ. Границата, откъдето започва Арктика. И линия на белите нощи, които тук наричат полярни дни. Колкото по на север, толкова повече полярни дни. До 126 броя в най-северните географски ширини. Слънцето е на хоризонта сутрин, обед, вечер, в полунощ и така отново до сутринта... Домашните ме питат ще видя ли северно сияние. О, как го мечтая, на неговата сцена сме, но е твърде осветена в момента! Ще се наложи да повторя круиза от 19 ноември до 24 януари, във времето на полярната нощ!

Сега се наслаждаваме на неизчерпаемата енергия,  с която ни зарежда незалязващото слънце и спим по няколко кратки часа. Затова пък на връщане, само няколко градуса обратно, първият залез в океана е величествен  спектакъл!

СЕВЕРНИЯТ ВЯТЪР. Знам, че през зимата е страховит, дори грубиян и отнася покривите на дървените къщички по брега. Сега белите нощи и палубите са негова територия, а аз не спирам да изпитвам силата му.  Мога да кажа, че тук на кораба, Северният вятър ми е приятел и винаги е готов за прегръдка, по собствените правилата на мощния му нрав. Наясно е със себе си, действа фронтално и от север.

 

  

ВСеверния вятър няма преструвка. И жалост към романтичната ми глава без шапка и качулка, защото се прибирам у дома с непоносимо главоболие. Северният вятър е като неподходяща любов – от него боли глава! Дори е причината да напиша този пътепис. Направо ме предизвика, когато на празната палуба запрати в лицето ми нещо, със заглавие: MY TRIP.

МОЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ е различно от това на младежа, загубил подхвърлените ми листи. За него е странно, че някои хора не говорят английски. На кораба има 65 националности и се говорят 5-6 езика. Когато една аржентинка на своя испански ни попита откъде сме, а какъв език говорим? – почувствах уникалността ни: българи, които говорят български език!Наистина ли!- възкликна озадачена тя.

СААМИТЕ. От хилядолетия местното население на севера, което и днес върви след стадата северни елени, където ги отведат. Само паметният знак „Трериксрьойса” ги информира, че са на границата

между Норвегия, Финландия и Русия.

В Мурманск, преди доста години, попаднах на Фестивал на саамите. В музея беше представено самобитното им изкуство, начин на живот, облекло, ръчно правените вещи. Сега, в самия край на Европа, са пред мен на живо, такива каквито са. Съвременни и древни, пазещи традициите, но и чистотата на природата. Нищо общо с нашето понятие за номади...Спираме в палатката със сувенири, приготвени от саами. Видимо северният елен  е по-благосклонен към детето, но по принцип не обича да го пипат.

ВИКИНГИТЕ. Странно, но в лекциите на кораба не ги споменават много. И те като чайките са естествено присъствие. Вероятно всичко е свързано с тях, но специално отиваме в селище, запазено като етнографски музей в Берген. Къщите са дървени, камъкът подпира конструкцията, покривите са покрити с брезова кора, отгоре за изолация – пръст и трева, която козите стриктно подкастрят. Снимам чергите, а французойката до мен се диви какво снимам по пода, а после казва - като на баба ми. Ето още нещо, което обединява народите!При разходки в природата срещаме самотни вилички и стопански постройки, построени по същия начин със затревени покриви. Странното е, че имат пощенска кутия и катинар, който е здрав. Сигурно тролите ги пазят.

Казват, че снегът и полярната нощ затрупвали хората, и те не излизали до първия светъл ден. Че селището е автентично съдим по оригиналната църква, която не се отоплявала и хората оставали отвън да си говорят, докато свещенникът стоял сърдит вътре. Лодките на викингите, продукт на средата, са симетрични и с възможност за управление от двете страни като влаковете в метрото, където няма възможност за обръщане.

ПРАВИЛА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА. Погледът и сетивата на чуждоземеца виждат същата стръмна красота, която викингите припознали за своя земя. За две седмици, най-вече на вода, не знаем дали сме спрели в  резерват или просто природата тук е като училище по геология, ботаника, дендрология... Чистотата и съхранението на дивата среда са закон... Ето правилата:

 

 

 

Следвайте ги, казват домакините, за да не развалите впечатлението на другите гости. Позволете на следващите след вас да се насладят на недокоснатата природа:

·       Не оставяйте следи от палатка, огнище и др. подобни.

·       Ходете по съществуващите пътеки, не правете нови.

·       Ако няма контейнер, вземете боклука със себе си.

·       Ползвайте тоалетните, ако няма – направете ямка в земята. Не използвайте влажни салфетки, те се разграждат дълго.

·       Уважавайте частната собственост – разполагайте се не по-близо от 150 м от къща или вила.

·       През лятото е абсолютно забранено паленето на огън на открито.

·       Водете кучето си на каишка, за да не тревожите дивите животни и птици.

ЖИВОТНИ. Ден в открито море. Изведнъж хората се струпват на прозорците на палубата. Единственият ми шанс за видимост е да клекна  и така мервам перката, а после фонтана на кита. Това ми е срещата с диви животни, ако не броим уловената сьомга и огромния камчатски рак в рибарското селище.

Отглежданите овце и кози са като нашите, но ламите между тях са изненада. В Нордкейп успявам да заснема от автобуса свободно пасящи северни елени, екскурзоводката ги нарича крави (cow). По пътеките срещам черни голи охлюви – явно за баланс при светлите хора.Чайките  с капитански нашивки следват кораба при всяка възможност, но не правят впечатление на никого. Това е когато не си рядка птица!

Как щях да ги забравя! В пристанището на Олесун застанах очи в очи с кафява видра и си спомних от приказката, която четяхме по 100 пъти на ден с моя син, че скандинавските народи почитат видрата. Символно животно, нещо като връзка със света на духа и необяснимото. За награда няколко видри изиграват танца на радостта от живота около близката шамандура, но снимката е запечатала само вълничките им.

ЛЕДНИЦИТЕ. Как да разкажеш ледник? Синя яка в гушата на планината или метнат над планината шал. Чувство за първична природа. Свежест, преклонение, мистерия. Единственият белег за съществуването на човека е тесен асфалтов път. В редица, на влакче, вървят електромобили и скъсяват донякъде разстоянието за срещата с ледника за непривикнали да ходят пеша туристи от цял свят. Срещам самотна кола, побрала цяло индийско семейство, със снежно рус шофьор. За чест на нашата група на никой не му минава и през ум да си спести изкачването. Любопитен факт е, че този глетчер, както се топи с омайни водопади, така успява през зимата да нараства до размерите си през 15 век!


ОТПЕЧАТЪКЪТ НА ВОЙНАТА. На кораба, преди всяко акустиране, в дневния бюлетин обявяват лекция в „Културния дом”, както кръщаме театъра, за предстоящото място, което ще посетим. В представянето географията и историята на Северна Норвегия, видимо все още е болезнена темата за 5 годишната й окупацията от нацистка Германия по време на Втората Световна война. Показателен е фактът, че най-новият скандинавски музей, открит 2016 г. в Нарвик, е военен и посветен на Втората Световна война. 

Имало е съпротива, начело с краля, базиран в Лондон,  партизанско и национал-освободително движение, както и лагери, заводи, мини, работещи за окупатора. Войната прави някои населени места град-герои. По брега стоят още, известните и у нас, немски бункери, но паметникът, който прегръщаме на входа на най-северното пристанище Хонинсвог, е на героя от военната ескадрила, морякът Бамзи – кучето, чиято знаменателна история е описана в едноименна книга.(Няма как да не казвам НАЙ!)

ТРЬОМСЬО ИЛИ СЕВЕРНИЯ ПАРИЖ. Денят е слънчев и решаваме, че е по-добре да минем разстоянието от пристанището до града пеша, но бързо съжаляваме...Мостът, който свързва едноименния остров със все още белия снежен материк е прекалено дълъг, прашен като всяка пътна артерия. Все пак стигаме до новата арктическа катедрала, плащаме вход по 8 лв, ако  помня добре, и всеки от нас е попитан да му таксуват ли и органовия концерт в полунощ. Имаме време само за кратко разглеждане, някои избират да се качат с лифта на 1834 м и оттам да разглеждат забележителностите. Ние се връщаме по моста по неправилната страна и през цялото време зад гърба ни звънят  колоездачите. Продължаваме да се чудим защо наричат този северен град с дървени, дори олющени къщи,  Париж на севера. Окуражава ни това, че срещаме познати имена –паметник на Фритьоф Нансен, на Амундсен пред Музея на полярните експедиции, тръгвали да превземат Северния полюс оттук. А, че Трьомсьо е не само исторически, но и град на културата, разбирам (като японците, след като се върнах) от пътеводителя, където на 2 страници е графикът на 75-те фестивала в Северна Норвегия. Оказва се, че 5-те най-популярни като Летния маратон „Полярен ден”, полумаратона „Полярна нощ”, „Саамска седмица” със Световно състезание по хвърляне на ласо и яздене на еленски впряг или Музикалният фестивал под открито небе на най-известните норвежки и международни групи, заедно с Фестивала на сценичното изкуство, се провеждат в този град, на този фиорд със снежен и през лятото остров. Недалеко оттук е и най-северният град на света Хаммерфест, с първото в света улично осветление.

 

КОРАБЪТ. В открито море сме през ден. Лайнерът е като уютно място, в чийто комфорт забравяш, че си пътник. Можеш да си четеш на шезлонга, морето да е в краката ти, да четеш и гледаш през прозрачните стъкла дефилирането на декора... Испанската група около мен изведнъж набъбва,  разговорите на висок глас заглушават умните мисли, които се опитват да влязат в главата ми. Нека си говорят хората, премествам се от друга страна. Малшанс за книгата – тук е италианската група! Мога да отида на толкова места – да плувам, да тичам по пътеката, да изкача стената, да се пробвам на мини голф игрището. Да се снимам в студио, да отида на латино танци, на пилатес, на зумба, на фитнес, на масаж, на фризьор, в сауната; да се пека по бански на топло в закрита палуба, да се топна в джакузито, да ям отново, да пия каквото поискам, да отида на концерт, на шоу, да сляза до магазина за подаръци, да си полегна в каютата, да си говорим с колегите неангажиращо. Да се разхождам по палубите...

По уредбата капитанът Кристоф съобщава колко сме далеко от сушата, температурата на водата и въздухът са точно 11 по Целзий, и както е модерно – сивото е в нюанси. Капитанът е поляк, един от заместниците му е българин, също и Иван, шефът на ресторанта. Не твърдя, че само с мрежов маркетинг можеш да пътуваш по луксозни круизи, но за 20 години стаж по корабите, според Иван, ние сме първата група българи.

Често срещам капитанът Кристоф, но така и не се снимам с него. (Снимането тук е направо мания, малко ми идва вповече, но сега съжалявам за някои пропуснати кадри.) Келнерите, които обслужват нашите маси са един и същи екип, естествено  се сприятеляваме. С кого да сме дистанцирани – с черногореца, с мексиканеца или чилийката, с които сме от една емоционална боя?! Има нещо, обаче, което ме интригува – всеки от мъжете показва снимка на годеницата си, която сега е някъде другаде. Дали съществуват наистина тези момичета или е търговски трик за създаване на лични отношения, за да се чувстваш специален?

От Иван, който ни превръща в най-специални от специалните гости и се чуди с каква кухня да ни изненада, научаваме подробности от живота на екипажа. Капитанът е само за 2 месеца и после сменя кораба. Жалко, казват от персонала, супер човек! Сравнете ролята на капитана за реда на кораба в предишните времена. Днес, в ерата на професионализма и супертехниката, взаимозаменяемостта на хората е напълно възможна, дори за самия капитан. Представяте ли си каква смазана машина е организацията, за да може всеки от 850-те човека, обслужващи 2500 гости непрекъснато, просто да смени съда и рейса. Показателно за напредъкът на технологиите е до каква степен, само за 1 година,  по летищата е съкратено човешкото присъствие. И нищо чудно след няколко години корабът напълно да се управлява от компютър, ако още така ще се нарича електронният мозък.

ГРАДОВЕТЕ. В ниската част, всеки фиорд от нашата програма, е населен, пък било и то като почивно селище. Някои от прекрасните градове започват още от пристанището, във водата с наколни... блокове. Къщите и покривите са ярко оцветени. Навсякъде е изградена площадка за наблюдение от птичи полет, достъпна с кола или лифт. Явно атракция не само за туристите, щом в Олесунд заварваме по масите на привлекателното заведение - сватба.

Ако втори път отида в Берген, старата столица на Норвегия, вече ще знам откъде да се снабдя с пухенка или изискана рокля, въпреки цената – дрехите си ги произвеждат сами и са уникални, от естествени материи, със свой стил! Нали не са в Европейския съюз, като че ли китайското е сведено до минимум. Моят спомен оттук са театърът на Ибсен, атмосферата, в която е творил Григ, рододенрариума на открито; огромния плакат на Мунк, паметника на рибарите, озъбени срещу кита. Старите катедрали и изискани къщи, подходящи за коронацията на краля и до днес. Най-мокрият град на Норвегия, може би и на Европа, със своите 260 дъждовни дни, в който фонтаните са на всяка крачка. Със знаменаталния си пазар на пристанището, откъдето после на кораба се появиха кафени чашки с по 3-4 черешки с надпис "екзотични плодове". И старото рибарско селище - дървеният град в ярки цветове.


 

ЕКИПЪТ. От птичия поглед на 13-етажната палуба с пълни очи поемаме вълшебството на земята на викингите и тролите. Невероятният круиз по фиордите на Норвегия е подарък от АкваСорс. Виждам и споделям възхищението на колегите от красотата на природата и лукса на пътешествието, вътрешното удовлетворение от избора на фирмата и подкрепящия ни екип. А също - как всеки един сътрудничи да преживеем тези 2 седмици заедно, без разделение на групи, да заложим „добрата карма“ на общия успех.

Тук сме в Скандинавия, където в 80-90-те години на ХХ век възникна „Зелената вълна“, а с АкваСорс сме в самото й начало. Можем да бъдем горди с това, което сме избрали да вършим и да сме щастливи, че принадлежим към нещо специално.  „Правете добро, забавлявайте се и парите ще дойдат“- казва Ричард Брансън, в книгата, която разнасям с мен. Думите му много ни подхождат!

Така събрани, малко повече от дузина, сме като представителна извадка на дистрибуторския състав на фирмата. Някои вървят по пътя към успеха, водени от сляп оптимизъм. Други следват точна система на работа. Общото – страстни мечтатели;  хора, които държат на ценността на своя избор с постоянство и непримиримост, и освен това се грижат  за просветеността на потребителите. И най-важното – работят за изява на пълния си потенциал. В крайна сметка общото между хората е, че искат здраве и благополучие.

Когато пътувам оставам по себе си. Когато пиша – също. Бях щастлива да бъда толкова дълго себе си. Вече и с вас. "Щастливите хора не напускат работата си". И така - до другия круиз!

 Текст и снимки:Ели Хорозова, юни 2017

 

 

Абонамент за новини

Гарантираме, че не споделяме или продаваме вашите данни на 3-ти лица. Виж: Нашите Условия за поверителност
Условия

Вход

регистрация