Професия върхолаз

Идея и Текст към  документален филм, ПРОФЕСИЯ ВЪРХОЛАЗ, 1986 г

В резултат от серия журналистически публикация  и създаването на филма в Бояна,  на професията беше обърнато внимание за екипировката и върхолазите получиха застраховка живот

В България те са около четиридесет мъже. Върхолазите, както се наричат антенно-мачтовите монтажници от ИСМУ „Телекомплект”-София, обратно на водолазите, отправят предизвикателство към небето. Човекът, избрал тази рядка професия трябва да притежава качествата на висококвалифициран специалист по радио-телевизионна техника, професионализъм от най-висока класа на майстор-строител, монтажник и заварчик, самообладание на авиатор, търпение на воин, пластичността на акробат и може би – волността на птица.  А както се оказва в последствие, за да остане в бригадата на върхолазите, решаваща ще бъде човешката му личност.

ВЪРХОЛАЗИ са хората, които монтират предавателите в радио-телевизионните центрове и закрепват върху бетонната част на кулата нейното метално тяло. Представете си кулите на „Копитото” на Витоша, на в. Снежанка в Родопите, на в.Ботев в Стара планина, край Русе, Добрич...А после върху шпила, както го наричат професионално, монтират и настройват радио-телевизионните фидерни системи. С две думи, кулите оживяват в техните ръце.

Работните им площадки са най-често стъпалата върху металния връх на кулата на височина, равна поне на 50-60 етажен небостъргач. Най-големият им лукс са уширенията, площадките на кулата, откъдето поема техният път в небето. Горе скоростта на вятъра е неколкократно по-голяма от обявената в метеорологичния бюлетин, а температурите – по-крайни. Работата по всяка кула е сама по себе си уникална. Понякога, както при монтажа на кулата на Копитото и тази край Русе, за изкачването на елементите бе използван (за пръв път) пълзящ кран и хеликоптер. Другаде и обикновено, когато времето е „нелетателно” хората вдигат системите с лебедка и мускулна сила. Много често, за да не спъва движенията му – трудно се заварява вързан – върхолазът действа необезопасен. Работата е изключително отговорна, рискова и опасна...

Един пример. Когато дойде времето да се свали скелето от върха на кулата на Копитото бяха наети хеликоптер и група алпинисти. Променливото витошко време и явилият се вятър създадоха неблагоприятна за хеликоптера обстановка. Едно въже се откъсна и краят му се зарея някъде над Горна Баня. Алпинистите, накацали по шпила и осигурени по всички правила на спорта, отказаха да работят. Тогава върхолазите свалиха скелето с лебедка и осуетиха скъпо струващото повторно ангажиране на хеликоптера.

Какво кара тези мъже да станат върхолази?

Като професионалисти имат по-широко поле за изява на земята. Парите, които получават не отговарят на риска. Работното им ватено облекло е неподходящо за извънредните условия, при които се трудят. Не са оборудвани с нужната екипировка, съвременни обезопасителни колани и инструментариум. Задължителното условие за върхолаза е желязното здраве, иначе го дебне грешна стъпка. Доскоро не бяха и застраховани, което постигнахме след серия журналистически материали. Живеят и работят на вахта, далеч от семействата си по години. Често обектите са извън населени места, а техен доме фургонът.”Сравняват ни с алпинистите, но ние се чувстваме повече войници – чувала съм да казват.

Какъв човек става върхолаз? От една страна са качествата и способностите, които той притежава като изграден професионалист, от друга – качествата на личността му. Образованието си върхолазът обикновено е получил в ПИС „Аврам Стоянов” в София или техникум, но такава специалност не дава нито едно учебно заведение. Занаятът се учи в практиката, а същностна черта на човека, приел професията е способността да се учи непрестанно. Техниката се усъвършенства твърде интензивно, а и отделните фирми имат своя модификация. Елементи от кадровата характеристика предадох в началото.

Личността. В бригадата на Янко Докузлиев, която монтира антенно-фидерните системи на последните значими обекти на СК”Радио и телевизия”, споменатите вече кули на „Копитото” и край Русе, казват, че изпитанието е проверка за човека и в небето той олеква. По-точно олеква онова, което го прави обикновен човек. Горе са немислими злобата, дребнавост, егоизъм, демонстрация на егото – ако на земята можеш да се скриеш зад професионализма,например, във въздуха се „задържа” само човещината. На въпроса откъде идва вашата сигурност, възхолазите отговарят: „От човека до теб.” Винаги се качваме по двама, може само огънче да ти подава, но с другар ли си, имаш кураж.”

Животът им на бивак също е изпитание за другарството и личността. Бригадата е едно общество от мъже със силни характери, общество със свои закони, лидерство, привички, където несговорчивият сам се изключва. Или както казва другите строители – при тези мъже всичко е точно – и в работата, и в отношенията. (Любопитна подробност – един от тях, Йордан Блажев, докато строяха кулата на „Копитото” написа книгата „Небето ще ме почака” и се посвети на писателството.)

Бъдещето на професията

Телескопичните кранове, показвани най-вече по световните технически изложби, все някога ще принудят върхолазите да кацнат на земята. Всичко ще се сглобява долу, а кранът ще го отнася на нужната височина.Върхолаз ще е необходим само в изключително авариини ситуации. След време кабелната телевизия, спътниковите връзки ще направят професията на върхолазите още по-рядка от тази на коминочистача.Сега бихте ли гледали с интерес филм за коминочистачите?

Възможно е ентусиазмът и смелостта на върхолазите да останат в историята на човечеството, както невероятните сцени, снимани без каскадьори в нямото кино, но днес те съществуват. Наши съвременници, приличащи на всички други хора, все пак различни в озарението на своята любима професия.

Ели Хорозова, 1986 г

Последно променена вПонеделник, 15 Февруари 2021 19:12

Абонамент за новини

Гарантираме, че не споделяме или продаваме вашите данни на 3-ти лица. Виж: Нашите Условия за поверителност
Условия

Вход

регистрация