Блог на Ели Хорозова

Блог на Ели Хорозова

Преживяно, написано, споделено

Здравейте,

Малко или повече - всеки от нас е "дете на думите". Годините напредват, а казаното и написаното се разпилява.

Е, днес технологиите ни дават средства да задържим времето поне с белезите, които ни оставя. Или с даровете му. 

В съкровения път на душата човек не е сам. Дори да не го осъзнава или признава - събираме светлина от ярките личности, идеи, примери. Даряваме себе си или 

се намираме  в споделени прозрения, пътешествия, изпитания. Откриваме и утвърждаваме живота, опознавайки различното. 

И уж затваряме кръга с децата си, а се оказва, че сме нагоре по стълбата. От високото на времето, все пак всеки миг си струва. 

За мен е чест да сме заедно в този път. 

Моля бъдете коректни, не нарушавайте авторските права.

Ели Хорозова

Професия върхолаз

Идея и Текст към  документален филм, ПРОФЕСИЯ ВЪРХОЛАЗ, 1986 г

В резултат от серия журналистически публикация  и създаването на филма в Бояна,  на професията беше обърнато внимание за екипировката и върхолазите получиха застраховка живот

В България те са около четиридесет мъже. Върхолазите, както се наричат антенно-мачтовите монтажници от ИСМУ „Телекомплект”-София, обратно на водолазите, отправят предизвикателство към небето. Човекът, избрал тази рядка професия трябва да притежава качествата на висококвалифициран специалист по радио-телевизионна техника, професионализъм от най-висока класа на майстор-строител, монтажник и заварчик, самообладание на авиатор, търпение на воин, пластичността на акробат и може би – волността на птица.  А както се оказва в последствие, за да остане в бригадата на върхолазите, решаваща ще бъде човешката му личност.

Продължава...

Непубликувано досега интервю с поета Иван Динков

Думите му се отронват като камъчето под стъпките на алпинист, предприел опасно изкачване. Или по-скоро сякаш  ги откъртва някъде дълбоко в себе си и дори гласът му кънти навътре. Общуването с поета Иван Динков оставя усещане за необозримост и необхватност. Като докосване до необятното. Все едно  разтвореният в него свят е с размерите на грахово зърно, което той държи в ръка и съсредоточено наблюдава. Достигнатите прозрения са заключени в книгите му.

14.02.1984 г

Продължава...

Наградата

Навън е сив мъглив ден, но когато обичаш зимата – живееш в очакване на тържествената примиряващата белота... Ние все чакаме някой или нещо, за да бъдем по-добре, по-щастливи, по-стабилни емоционално, финансово или в тон с изискванията на времето. И толкова ни пречат – политиците, международната общност, другите, близките; законите,  трафикът, характерите, нравите, парите, образованието и какво ли не още.

Продължава...

Пътешествие до ЕЗЕРОТО НА ЖИВОТА

AFA - eлексир от зелената чаша на Синята планета

Ели Хорозова

Журналист, популяризатор и последовател на природосъобразния начин на живот, лектор и автор на  публикации по темата

(публикуван в "Надежда, наречена Кламат", Теодор Троев, Анхира 2020г)

Езерото Кламат ме привлече като магнит още с първите думи за него. Закопнях да попадна на живо в дивата природа на Северна Америка и силното ми желание се осъществи, даже два пъти (засега). Както се казва – реалността надхвърли очакванията. Застанала пред леко проплясващите, гъсти водораслови  вълни, си помислих, че „Надежда, наречена Кламат” е достоверен и правдив разказ, въпреки че по книги и филми човек не може да усети докрай въображението на Създателя. 

В Европа езерото Горен Кламат щеше да е туристическа дестинация, художници щяха да се измъчват с всичките 700 нюанса на зеленото, отделно за синьото - да изпъкнат недалечните планински върхове с вечен сняг. Рибари щяха да кръстосват въдици за еднометрова пъстърва, джетове и скутери шумно да браздят водите му. До островите щяха да пътуват водни трамваи, а там  глъчката от ресторанта да заглушава птичия оркестър. Вероятно в  плътните води на примамливите му заливчета, ведно с боровете, щяха да се оглеждат пъстроцветни хотели.  Но езерото е резерват и за да влезем в него Илън докара лодката си от 2000 мили. Единственото човешко присъствие по цялото му протежение са комбайнът за събиране на синьозелени микроводорасли и малката понтонна ферма, където се анализира и контролира водорасловата маса.

Продължава...

Преживяно, написано, споделено

Здравейте,

Малко или повече - всеки от нас е "дете на думите". Годините напредват, а казаното и написаното се разпилява.

Е, днес технологиите ни дават средства да задържим времето поне с белезите, които ни оставя. Или с даровете му. 

В съкровения път на душата човек не е сам. Дори да не го осъзнава или признава - събираме светлина от ярките личности, идеи, примери. Даряваме себе си или 

се намираме  в споделени прозрения, пътешествия, изпитания. Откриваме и утвърждаваме живота, опознавайки различното. 

И уж затваряме кръга с децата си, а се оказва, че сме нагоре по стълбата. От високото на времето, все пак всеки миг си струва. 

За мен е чест да сме заедно в този път. 

Моля бъдете коректни, не нарушавайте авторските права.

Ели Хорозова

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Абонамент за новини

Гарантираме, че не споделяме или продаваме вашите данни на 3-ти лица. Виж: Нашите Условия за поверителност
Условия

Вход

регистрация